СВЕНУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Диал. Свеня се, срамувам се; свенявам се. Тя не се свенува от своята голота не само затова, защото е хубава, а защото знае цената на снагата си. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 287. Честолюбието му не даваше да пита, но снаха му го разбираше по погледа и се свенуваше, че не може нищо ново да му обади. Елин Пелин, Съч. III, 117. Хората вярваха на такива като Танчо. Нито се свенуваха от него, нито имаше какво да крият. Кр. Григоров, ТГ, 115.